Обикновеният мразовец (Colchicum autumnale),
известен и като есенен минзухар или кърпикожух, е многогодишно растение, образуващо дребна клубено-луковица, от семейство Colchicaceae, което няма нищо общо с минзухарите, които са от семейство Перуникови. Както показва името му, цъфти през есента и цвета му много прилича на минзухар. За разлика от минзухара е отровно. Отличава се лесно от минзухарите по това, че цветовете му са с шест тичинки (при минзухарите са три) и листата му са много по-големи и широки от тези на минзухарите. Листата се развиват през пролетта и началото на лятото. Те имат миризма, напоняща тази на чесън. Листата отмират до цъфтежа на растението. От една луковица се развиват няколко цвята – до 6-7.

Растенията от този род произхождат от Европа и Западна Азия. Кърпикожухът расте по планински поляни и пасища. В България се среща във всички планини и планински местности.

Мразовецът отдавна се използва с медицински цели. Култивиран е и e едно от малкото луковични растения, които цъфтят през есента.

Шафрановия минзухар (Crocus sativus) е културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.
Цветовете му са с лилав цвят и с форма на звезда. През нощта се разтварят. Деликатните му цветчета се берат ръчно, а близалцата се изсушават. Необходими са повече от 150 000 растения за получаването на 1 кг шафран, което го прави най-скъпата подправка в света. Затова пък само ј ч.л. шафран е достатъчна да придаде вкус и аромат на ястие за 6 души.
Историята на отглеждането на шафран стига над 3000 години в миналото. Дивият предшественик на питомния шафранов минзухар е един вид есенен минзухар — Crocus cartwrightianus. Отглеждащите го хора развъждали диви екземпляри, отбирайки тези с необичайно дълги близалца. Така една стерилна мутантна форма на C. cartwrightianus, C. sativus била създадена в късната Бронзова епоха в Крит. Експертите смятат, че шафран е документиран за първи път в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр.н.е., създаден при царуването на Ашурбанипал. Намерена е документация за използването на шафран за лекуване на около 90 болести в период от 4000 години. Шафранът е използван като подправка и лекарство в Средиземноморието от тогава, като използването и отглеждането бавно са се разпространявали към други части на Евразия, както и към Северна Африка и Севрена Америка. През последните няколко десетилетия отглеждането на шафран достига и Океания.

 

Бамбукът представлява многогодишно растение, отнасящо се към семейството на тревите. Той може да е тревовиден или дървовиден, но култивираните и предлагани на пазара видове, са от втората група.

Стъблата му са кухи и възлести, а тесните му линейни листа са с дължина около 10 см.


През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти в седмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. В периода на растеж, от април до август, бамбука се подхранва на всеки 2 седмици със специални комплексни добавки за стайни растения, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да пресади.
astore.amazon.com/gardener07-20/detail/B002C6GDQ0
Бамбукът все още рядко се среща в стайни композиции, но в оранжериите е силно разпространено. Обича да е на светли, прохладни и добре осветени помещения. Нуждае се преди всичко от висока влажност на въздуха, поради което най-подходящи за отглеждане са влажните помещения. През летните месеци може да се държи навън, но още преди есенните мъгли трябва да се внесе на топло. През зимата температурата на стаята не трябва да пада под 16-17* C.

Какъв климатик да си купим, къде да го монтираме, с какво мощност да е ...????
И какво да правим след това ?
 Колата караме на прегледи
Операционната система на пс-то дефрагментираме, а климатика ???
На климатика се прави профилактика !!!

Профилактика на климатици

 

 

ПАЗЕТЕ КОМПРЕСОРА! ТОЙ Е СЪРЦЕТО НА ВАШИЯ КЛИМАТИК!

 

Компресорът е най-важният агрегат в климатичната инсталация. Съвременните климатици работят с капсулован в метален корпус херметичен компресор, който при повреждане не се ремонтира, а се сменя с нов. Ремонтът, свързан със смяна на повреден компресор, е доста скъп. А като прибавим цената на нов компресор, общата стойност на ремонта възлиза на 60-70% от цената на нов климатик.

Въздушни филтри

Въздушните филтри на климатика трябва да бъдат редовно почиствани или подменяни с нови, защото с постепенното натрупване на замърсители се увеличава тяхното въздушно съпротивление и съответно намалява дебита на въздуха през топлообменника. Това води до намаляване ефективността и влошаване работата на климатика, повишаване на консумацията на електроенергия, а в по-висока степен би могло да доведе до ускорено износване и повреждане на компресора.

Профилактика на вентилатори и топлообменници

Всеки климатик, независимо от неговата марка, модел, тип, мощност, използва фреоно-въздушен или водно-въздушен топлообменник (ТО). С помощта на различни типове вентилатори през тези TO се създава принудителна циркулация на въздух с определен дебит, който е необходим за нормалното фукциониране на всяка климатична инсталация. Той съдържа различни по вид и големина частици - механични замърсители (прах, власинки, пух от тополи, перушина, сухи листа и цветове и др.), които се натрупват в ТО като увеличават неговото въздушно съпротивление и постепенно намаляват дебита (количеството) на въздуха, който преминава през него. Леко намаляване на дебита на въздуха води до по-неефективна работа на климатика, увеличена консумация на електроенергия, а в по-висока степен и до работа на компресора при твърде неблагоприятни условия - претоварване по ток и прегряване едновременно - което води до неговото ускорено износване (най-често загуба на компресия и повреждане). Трябва да се има предвид, че степента на замърсяване на ТО невинаги може да се прецени при външен оглед. Има случаи, в които той бива замърсен, като фини частици прах навлизат между ламелите му, остават там и водят до горепосочените неблагоприятни последици без да има видими признаци за това. Тогава единственият начин за установяване на това е по отклонението от нормалните параметри на работа, което обаче може да бъде отчетено само от специалисти и с помощта на професионални контролно-измервателни уреди. Почистването на ТО може да се извършва през определен период от време, който обаче е различен за всеки климатик и зависи от степента на замърсеност на въздуха, който преминава през него. Например климатик, който работи в близост до натоварено кръстовище в голям град, ще се замърсява много по-бързо, отколкото ако работи в жилищен комплекс или вилна зона.
Друг фактор, който влияе на дебита (количеството за единица време) на въздуха, е замърсяване на лопатките на турбината на вентилатора (най-често на вътрешното тяло на климатика). Въпреки наличието на въздушни филтри (особено при евтините марки китайски климатици) фините частици прах преминават през тях и през ТО и се натрупват върху лопатките на турбината на вентилатора. В резултат на това се получава нарушаване на геометрията на лопатките, намалява ефективността на турбината, а съответно дебита на въздуха, който преминава през ТО. Това също влошава работата на климатика и води до споменатите по-горе неблагоприятни ефекти.

Хладилен агент

За нормалната работа на климатичната инсталация голямо значение има количеството и качеството на хладилния агент (работното вещество, което циркулира в нея - т.нар. фреон). Той трябва да бъде в рамките на ±10% от предписанието на производителя. С течение на времето е нормално да има минимална загуба на хладилен агент. Според повечето производители тя трябва да бъде в рамките на 0 - 10% годишно. Според нас загуба от 15-20% годишно е недопустимо висок разход на фреон, въпреки че някои фирми твърдят, че подобни загуби са нормални според предписанието на производителя. За да бъде поддържано в нормални граници, количестото хладилен агент трябва да се проверява през определен период от време и ако е необходимо, да се дозарежда. Желателно е това да се прави на първата и втората година след инсталирането, за да се прецени дали загубата на хладилен агент е в допустимите граници. Намаляването на неговото количество повече от допустимото влошава работата на климатика, намалява неговата мощност, води до прегряване на компресора и може да доведе до неговото повреждане.

 

Климатичните системи не са техника, която след закупуване можем само да ползваме без да полагаме грижи за нея. Климатикът е електроуред, който за да работи ефективно и безаварийно и да има дълъг живот, се нуждае от периодично техническо обслужване през целия период на неговата експлоатация. Извършването на периодична профилактика на климатиците намалява до минимум вероятността от сериозни повреди и скъпоструващи ремонти, удължава живота и осигурява по-висока надеждност на климатичната техника, повишава ефективността и намалява консумацията на електрическа енергия. Най-важните условия за нормална работа на един климатик (освен правилен и грамотен монтаж, разбира се) са следните:
 
                    - чисти въздушни филтри;
                    - чисти топлообменници;
                    - чиста турбина на вентилатора на вътрешното тяло;
                    - оптимално количество хладилен агент (фреон) според предписанията на производителя.

Тези условия са налице при инсталирането на новите климатични инсталации, но при активна експлоатация, според степента на замърсеност на въздуха и плътността (херметичността) на тръбните връзки след известно време може да се окаже, че филтрите, топлообменниците и турбината на вентилатора на вътрешното тяло са замърсени и (или) част от хладилния агент е изтекъл в атмосферата и компресорът вече работи при неблагоприятни параметри и температурен режим. Затова е много важно да се установи скоростта на замърсяване на климатика, дали има загуба на хладилен агент и ако има - каква част е изтекла и дали се нуждае от дозареждане и отстраняване на пропуска, ако загубата е недопустимо голяма. Това е причината, поради която фирмите за монтаж на климатици имат изискване да се прави профилактика всяка година до изтичане на гаранционния срок. След това също е желателно всяка година или най-много на всеки две години да се прави проверка и профилактика от специалисти.

Цената на истината

Реалити или една телевизионна постановка
Театър ли е това
Бихме ли показали живота си пред цяла България ????

Цената на истината -
възможно ли е истински да пожелаеш смъртта на родителите си ???

Цената на истината -
Бихте ли си признали за 10 000 лв че сте пожелали смъртта на майка си ???

Цената на истината -
За какво сума бихте признали пред всички че сте пожелали смъртта на баща си ???

Цената на истината -
Бихте ли каза ли тези съкровенни тайни просто за шоуто ???

ЦЕната на истината -
Ако сте жена и имате любовница бихте ли признали ???

Цената на истината -
Мъж ли е човека който знае че жена му има ЛЮБОВНИЦА и ги е гледал как правят любов ???

Цената на истината -
Каква е цената на Вашата истина ???

Култивиранатапечурка е една от първите изкуствено развъждани от човека базидиеви гъби, а със сигурност – най-популярната гъба на масата. Даже до такава степен, че ястие с гъби почти се отъждествява с ястие с печурки, освен ако нещо не е изрично споменато друго.

Тя е и една от най-многофункционалните гъби, макар че за всяко ястие с култивирана печурка може да се намери друг вид, който да дава по-добър вкус и аромат от нея. Това отчасти се дължи и на факта, че вкусовите качества на гъбата понякога остават на заден план по икономически причини, като производителност и... цвят. По принцип, в див вид, Agaricus bisporus най-често е с доста светла, сиво-кафеникава или бежова гугла и гъсти ресни, преминаващи от бледорозово до тъмнокафяво. Гуглите са с големина до към десет сантиметра и от полусферични постепенно се разтварят. Екземплярите, срещани по магазините обаче, се отличават с чисто бял цвят, по една много основна причина – така изглеждат по-чисти и примамливи за купувачите. Инак, този цвят е мутантна окраска и няма никаква връзка с вкусовите качества на гъбата. Да не кажем и обратното – много от култивираните печурки имат вкус доминиран от вата и стиропор, и както красивите кръгли високотехнологични домати нямат вкуса на брани от градината, така и те не са най-добрият избор за изискана гозба. Но пък са евтини.

Горска печурка

Agaricus silvaticus (Schдff.)  с диаметър 4 до 10 — 12 см; може да се присъедини към малките или средно големите гъби. Цветът на кожицата й е светлокафяв. Отначало е звънчевидна до полукълбеста, след това става леко заоблена, а като застаряла се разтваря. Повърхността й е осеяна с тъмнокафяви люспички върху светла основа. месото е дебело, но ръбът на шапката е тънък. Пънчето е с цилиндрична форма, а в долния си край завършва като бухалчица, удебелено. Отначало е плътно, но скоро става кухо и носи тънко кафеникаво пръстенче. Бялото му месо става виненочервено до карминово, а по– късно и кафяво.

Живеем в забързан и динамичен свят.
Погълнати и затрупани от ежедневните проблеми и задачи, като че ли не обръщаме особено внимание на детайлите, които създават уюта и комфорта в дома и офиса ни.
Но винаги сме вчетатлени, когато се намираме в помещението със собствен стил.
Все по-често в съвременното обзавеждане на работното помещение или на личното пространство в жилището се стараем да открием нов продукт с интересен и акцентиращ дизайн или добре познат и утвърден с качество и практичност продукт, който да внася уют и да комбинира в себе си много функции.
И тук именно е мястото да представим ролята на щорите като част от интериора.

Външни щори

- Блокират слънчевата радиация, преди да е достигнала стъклото.
- Намаляват максималната температура в стаята от 5 до 15 градуса, без да се използва климатик.
- Намаляват капацитета на климатика до 50% и снижават потреблението на енергия до 60%.
- Създават въздушна възглавница пред прозореца и по този начин намаляват загубите на топлина през зимата.

По вида на материала на ламелите се делят на вида щори: с алуминиеви ламели, напълнени с полиуретан, и с PVC ламели. И двата вида осигуряват максимална защита от слънце, прах и вода, както и много добра топло- и шумоизолация. Имат изключително надеждни механизми на задвижване, както и възможност за различни начини на управление (табакера, манивела, двигател, седмично програмируемо дистанционно управление, сензори за слънце, вятър и дъжд).

 

Вътрешни щори

Вътрешните щори са много практични и придават елегентност и хармония на всяко помещение. Огромният им асортимент, широките възможности за монтаж и на практика безкрайната гама от цветове и десени ги правят универсално средство за слънцезащита.

- Предпазват от опасната за човешкия организъм слънчева радиация.
- Регулират достъпа на светлина и ограничават визуалния контакт.
- Намаляват разходите за регулиране на климата в помещението.
- Подходящо дизайнерско решение, акценти в различни интериорни ситуации.

Според вида си се делят на : хоризонтални, вертикални, роло текстилни, плисе щори.

 Хоризонтални алуминиеви щори

Произвеждат се от алуминиеви ламели с ширини от 15 мм до 50 мм. Те са много здрави и еластични. Благодарение на съвременните покрития трайността на цветовете е гарантирана. Механизмите за управление гарантират дълготрайно и безпроблемно функциониране дори на щори с голяма площ. Могат да бъдат монтирани както на фиксирани части от дограмата, така и на отварящи се прозорци, мансардни прозорци и прозорци с неправилна форма

Вертикални щори

Най-разпространени са вертикалните щори с ламели на текстилна основа. Използваните материали са антистатични, негорими и с висока степен на износоустойчивост. Релсите водачи могат да бъдат прави или овално огънати, за да бъдат монтирането пред дъговидни или кръгли прозорци. Механизмите за управление позволяват пакета ламели да се събира индивидуално в левия или десния край, да се разделя на две части (в двата края) или да се събира в средата

Текстилни роло-щори
За изработката им се използват мотериали с разнообразен състав (памук, полиестер, коприна, фибростъкло, PVC и т.н.). Те могат да осигурят както леко приглушена светлина, така и стопроцентово затъмняване. Съществуват безкраен асортимент от десени, разнообразни механизми за управление и много различни начини на монтаж.

Плисе-щори
Eлегантен и много ефективен продукт. Голямо разнообразие на използваните материали на текстилна основа, варианти за монтаж и функционалност на продукта.

Какво е това ??? AeroGarden

Насладете се на вкус и аромат на пресни билки, зеленчуци и салата.
 Зелените продукти вече могат да се отглеждат направо в кухнята. В домашната градина/AeroGarden расте всички, без мръсотия, кал или пестициди.
Растенията се развиват във вода, хранителни вещества и въздух, до два пъти по-бързо от растения, отглеждани в почвата. 
Градинат има самостоятелно поливане и самостоятелно хранене. 
AeroGarden автоматично контролира подаването на вода, в него растат посадени  луковици, семена и коренчета, а вградените датчици  и ви казват кога да добавите повече вода и хранителни вещества.
В такава градина можете да отгледате свеж босилек,  див лук, копър, мента, магданоз, мащерка. Семената комплекти за чери домати, чушки чили, Romaine маруля, petunias и повече да са на разположение.

Какво трябва да знаем за гранитогреса и неговите свойства
granite

Едно от най-важните качества на гранитогреса е ниската му пористост и като следствие от това – феноменалната му твърдост. Той се отличава с голяма механична устойчивост в сравнение не само с керамичните плочки, но и с естествения камък. Материалът е и износоустойчив, отнася се към групата PEI V, което означава, че може да се прилага на всякакви места, дори и с интензивно движение, с малкото изключения. При транспортиране и полагане с гранитогреса трябва да се внимава, защото, въпреки голямата си твърдост, все пак може да се счупи. Това, обаче, не засяга безспорните експлоатационни качества на покритието. След като веднъж вече плочките са сложени както трябва и изтече необходимото време, за да може да се преминава по покритието, може да преминете и с товарна кола, без това да го увреди. Не случайно заради това си качество гранотогресът се използва широко и с външно приложение на различни по предназначение обекти, включително с интензивен трафик и голямо механично натоварване.
Гранитогресът е материал, който без проблем може да се използва навън и в страни със студен климат. Изключителната му студоустойчивост (издържа до –50°С) е резултат от рекордно ниското му водопоглъщане, което пък се дължи на плътността му. Поради липсата на пори по повърхността, водата няма как да навлезе във вътрешността на материала и да го разруши. Към предимствата на гранитогреса трябва да добавим и това, че той не изменя цвета си с времето, устойчив е на въздействието на киселини и основи, не гори и е екологически чист и безопасен.
На италиански гранитогрес е gres porcellanato, и трябва да отбележим, че това словосъчетание (gres – каменно-керамично изделие и porcellano – порцелан) много точно отразява същността на материала, защото по състав той е близък до порцелан-керамично изделие, но по свойства и естетически вид е сравним с природния камък гранит.
Гранитогресът/granite се получава при високотехнологичен процес. В състава му влизат основно бяла глина и добавки от фелдшпат, кварц и други минерали. Добре размесената суровина се пресова при много голямо налягане – 400N/см2 и се изпича при висока температура – 1200-1300°С. В резултат се получават много плътни плочки с еднородна структура, което придава на крайния продукт голяма твърдост, механическа устойчивост, ниска водопоглъщателна способност (0.02-0.05%), устойчивост на замръзване и на големи температурни амплитуди. За да се получи продукт с нужния цвят, в суровината се добавят минерални пигменти, които са равномерно разпределени по дебелината на плочата, придавайки й вид на природен гранит.     Според особеностите на повърхността си гранитогресът бива неполиран (матов), полуполиран, полиран (с блясък), сатенен (с лъскавина), структуриран, ректифициран и глазиран. Матовият не се подлага на допълнителна обработка и запазва тези особености на повърхността си, които е получил след изпичане на изхода от пещта. Неговата повърхност не блести, но за сметка на това се характеризира с голяма здравина и трайност. Полуполираните и полираните разновидности са с по-изискан външен вид, но пък са и по-капризни. Обработката с абразивен материал от една страна им придава огледален блясък, а от друга – намалява износоустойчивостта им. Също както полираният естествен камък, този вид гранитогрес се нуждае от обработка със специални смеси, създаващи защитен слой на повърхността. Това се налага и защото при полирането част от порите, които са били затворени, се отварят, а на плочките, освен износоустойчивост, трябва да се придаде и водонепроницаемост.
Повърхността на този материал обикновено наподобява тази на естествен камък, при това не само на разпространените видове - гранит и мрамор, но и на по-редки видове, като травертин и други минерални варовици. Може да се имитира също така състарена повърхност, грубо дялан камък, дървесина, кожа и даже застинала вулканична лава. Като цяло съвременните технологии позволяват на дизайнерите да избират гранитогрес сред огромно разнообразие от цветове, с еднородна или разнородна повърхност, матова или блестяща, създаваща илюзия за други материали и т.н. Има дори колекции, които наподобяват външния вид на паркетна дъска и то от различни видове дървесина. При това структурата на дървесината е имитирана много точно върху повърхността на гранитогреса. Ако линията наподобява грубо дялан камък, много производители, за по-голяма правдоподобност, влагат в материала и късчета масив от естествен камък. Както се досещате, всичко това е добра предпоставка гранитогресът да намери своето заслужено място като облицовъчен материал във всеки проект, като добре се впише във всеки интериорен стил, след професионалния избор на точния продукт от страна на дизайнера.

Приложения
Ограничения в използването на гранитогреса като облицовъчен материал практически не съществуват. С него се облицоват повърхности както навън, така и вътре. Препоръчителната област на приложение на плочите се определя от типа им. Така например, плочите с естествена повърхност (без допълнителна повърхностна обработка преди или след изпичане) се поддържат по-трудно в сравнение с полираните и не са много подходящи за домашни помещения. В същото време те са предпочитани за облицоване на подове в гаражи, складове, производствени и други подобни помещения. Полираният гранитогрес пък е подходящ само за подове на закрити помещения, защото, когато повърхността му се намокри, става много хлъзгав и не безопасен. Ако обаче става въпрос за облицоване на стени, той може да се използва и за вътрешна облицовка, и за фасади. Освен това, полираните плочи отблъскват мръсотиите, по-лесно се поддържат чисти и имат приятен бляскав вид. Тук трябва да добавим и това, че външните площадки, тротоарите, стълбищата, подовете в производствени помещения и на други места, където има опасност от намокряне, е най-добре да се облицоват с гранитогрес с противохлъзгаща (релефна) повърхност.
Основно правило при избора на плочки е характеристиките им да съответстват на изискванията на мястото, където ще се полагат. Най-важните характеристики, на които трябва да се обърне внимание са водопоглъщаща способност, съпротивление на свиване, повърхностна твърдост, устойчивост на температурни амплитуди, устойчивост на действието на химични реагенти, мразо- и износоустойчивост. За да подберете точния продукт, трябва добре да се запознаете със свойствата на различните плочки и да разберете на какви класове съответстват според класификациите на Европейските норми, приети и у нас, и едва след това да прецените кои ще са най-подходящи за проекта ви.
Една от най-често използваните технически класификации на керамични плочки, на която подлежи и гранитогреса, е по Европейския стандарт EN ISO 13006. Според него плочките са разделени на групи по два параметъра – водопоглъщане и метод на получаване. Колкото по-малък е номерът на групата, толкова по-слаба е водопоглъщащата способност и е по-висока студоустойчивостта. Групите I и II се приемат за студоустойчиви, докато група III е само за вътрешно приложение. Когато избирате плочки за подово покритие, задължително трябва да обърнете внимание на тяхната здравина, устойчивост на чупене и прорязване, както и на износоустойчивостта им, която се определя от съпротивлението им на триене. Според Европейския стандарт EN 154 (PEI), по показателя износоустойчивост съществуват 5 групи плочки. Не по-малко важен е и външният вид на плочките. Установените Европейски норми изискват плочките да имат точно установени размери, абсолютно правилни ъгли и идеално равна повърхност. Ако има гланц, той също трябва да е равномерен.

Изкуствената трева представлява килим от синтетични влакна - полипропиленова тъкан покрита с пластмаса, която се използва за различни видове спорт. Масови са игрищата за футбол, тенис, голф, волейбол, баскетбол и др., 
Също така се използва и за декоративни и ландшафтни проекти.
Изкуствената трева е алтернатива на естествената трева тогава, когато, поради ограниченията на своята природа, естествената трева не може да бъде използвана.
Основните предимства на изкуствената трева са, че терените с изкуствена трева могат да се ползват целогодишно, независимо от сезона и времето. Те имат дълъг живот и стабилно качество, неограничено количество часове за игра - покритието издържа 250 000 цикла на натиск по данни на производителя. По-ниски разходи за поддръжка на терените с изкуствена трева.
Отлични игрови качества: оптимален и предсказуем отскок на топката, по-малко натоварване на мускулите и сухожилията на играчите, добри възможности за завъртане и плъзгане, по-нисък травматизъм.
Може да се използва като универсално покритие: спортни площадки с различно предназначение, детски площадки, масови мероприятия.
Основата, върху която се поставя изкуствената трева може да бъде:
асфалт или бетон;
динамична основа, изградена от няколко пласта натрошен камък с различни фракции и дренаж.

Аквариума се явява отделна биосистема в нашия дом.
Всеки втори човек в един период от живота си е огтлеждал домашни рибки.
В аквариумче, буркан, колба или друг съд но винаги с желание.
В последните години на пазара се появиха огромни шкаф аквариуми с причудливи форми създаващи изключително красиви  кътчета в домовете на хората.
Цените на аквариумите/aquariums варират от много малки до наистина много високи.
Ако не сте имали аквариум - в магазините се предлагат от 20 до 200 литра - че може и повече.
За начало е добре да вземете между 20 и 50 литра.
Основно аз деля рибите на два вида - живораждащи и хайверни.
Предпочитам живораждащите защото се гледат по лесно.
Вярно е че по принцип хайверните са по красиви и ако нямате намерение да ги развъждате и те не са трудни за гледане.
Освен аквариум/aquarium, нужни са Ви рибки - най масовите са Гупи, Хелери, Мулинезии, Плати, Неонки, Сом.
След това водорасли - нали правим биосистема - ако сте взели живораждащи рибки освен красиви водорасли е хубаво до имате и воден мъх - място където малките се крият.
За дъно може ди си вземете речни камъчена, едър пясък, скали или нищо - стъклото но много изпъкват отпадаците на рибките.
Друг желателен аксесоар е помпичка - видовете са много на гледайте да е за малко по голям литраж от вашия аквариум.
Освен помпичка ви трябва и нагревател - предпочитам с термодатчик за да не си сваря или замръзя животинките - не обичам рибена чорба :)
Също така е хубаво да си сложите термометърче което да показва при какви условия живеят вашите рибки;
сега след като аквариума е оправен, помпата върти и филтрира стоплената до 24-28 градуса вода, лампата свети над него и рибките плувяат можете да си сипите едно уски ил чаша вино и блаженно да се наслаждавате на живата система която сте създали...

Във форумите прочетох много неща за кухненските роботи. Извода който си направих е че трябва да се гледат няколко основни неща.
Основен критерии е цената ако тя не ви бърка значи има много неща за уточняване, ако цената е основен фактор бих взел втората след най - ниската :) Основни компоненти са Мощността няма да галим продуктите нали . Значи минимум 900 W . Хубаво е да има голяма вместимост на купата - поне 3 литра, стенени на работа - няма ли значи двигателя е много слаб. Металния нож служи за пасиране, рязане на плодове и зеленчуци, включително и лук, пластмасовия нож се ползва за бъркане на тесто. 
Ако кухненския ви робот няма  диск за рязане на пържени картофи - то поинтересувайте се дали можете де си купите допълнително - много са удобни. Допълнителни екстри са сокоизтисквачка, цитрусова преса,
Месомелачката също е голямо удобство. Ако уруда е мощен металния двоен нож прави перфектна кайма.
 А за друго което вИ ИНТЕРЕСУВА - ПИШЕТЕ АКО МОГА ЩЕ ПОМОГНА.

Родината на това красиво фикусче са Индия, Китай, Югоизточна Азия, Северна Австралия и Филипините.
Най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините.

Бенджамина е растение подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стране е типично домашно растение, но в топли места се развива отлично и навън. Може да порастне доста голямо ако му се осигури подходяща саксия. Необходим е добър дренаж.

Може да расте заедно с други растения в една саксия, който покриват почвата, когато той израсте нагоре и долните листа опадат. Най популярни са сортовете с обагрени с жълто по краищата листа, с тъмно зелени листа, с тъмно зелени листа накъдрени по краищата листа, с тъмно зелени листа и светло зелени ръбове на листата и с обагрени с бяло по краищата листа.
Достига до 2 м с елегантна храстовидна форма, чиито клонки леко се отпускат надолу.
Името му произхожда от получаваната от това растение смола.
Вечнозелено дръвче или храстче, което в природата достига до височина 20 м, а при саксийно отглеждане, при добри грижи, до 4 м. Фикусът има малки листа, с дължина между 5 и 10 см. Крайчето на листата е издължено като капка, защото в природата по този начин по-лесно се оттича водата в периода на мусоните.
Поливайте само когато горната почва е суха на пипане. Ако Бенджамина е в саксия в дома, трябва да повишите влажността на въздуха през зимата. Лесен начин, който не е най-добрия, е да поставите съд с вода на радиаторите и често да улверизирате листата с хладка вода. Най-доброто решение за случая е да поставите саксията върху подложка пълна с камъчета и вода. По този начин водата се изпарява и листата поемат от влагата. Внимавайте саксията да лежи на камъчетата, я не в водата, защото рискувате да загният корените.
Сменяте саксията само когато корените се подават на повърхността и се постарайте да не ги разчупите по време на процедурата. Ако растението или саксията са прекалено големи, просто сменето почвата на повърхостта, за да добавите нови хранителни вещества. Те ще проникнат надули при поливанията.

 Използвайте течен тор през пролетта и лятото до Септември и Октомври, приблизително на 15 дни, или според инструкциите на опаковката. Бенджамина също се нуждае от допълнително желязо за да подържа своя жив зелен цвят, затова добавете желязо на таблетки или с течния тор.
Запомнете, че преторяването не винаги води до добро.
Ако листата пожълтеят или се появят жълти петна, това може да означава липса на желязо. Ако симптомите са масови, опръсквайте листата с вода с добавен течен тор богат на зелязо.
За опадането на листата на Вашето фикусче може да има няколко причини- недостатъчно светлина, смяна на местоположението, преполиване. Най-честата причина за окапването на листата, особено през зимата, е подгизването на почвата при по-ниските температури през зимата, от което се получава загниване на корените. Поливането става след напълно изсъхване на горния почвен слой. Опитайте да пресадите растението в лека, рохкава почва,поливайте умерено и пестеливо. Ако сте на парно, често пръскайте листата с престояла 24 часа вода със стайна температура- цветето обича високата въздушна влажност.При пресаждането намалете малко дължината на коренчетата, така те ще се обновят, а и ще се премахне гниенето, ако се е получило такова.Опитайте и успех!
През пролетта ще забележите много нови върхове. Отстранете тези, които изглеждат слаби или имат позълтели листа. Така растението ще съсредоточи силите си за здравите клонки.
Ще забележите бяла течност на отчупеното място. Това е каучуков сок от растението, който може да предизвика дразнене на кожата при някой хора. Не го пипайте или ако случайно се изцапате измиите добре под течаща вода.
Ако през зимата растението е изгубило доста от долните листа и расте само нагоре, подрежете върховете и така ще предизвикате по силно разклоняване и растеж на долните клонки.

Бенджамина се нуждае от много светлина. Поставете на добре осветено място, но избягвайте директно слънце. През лятото може да поставите на балкона, като отначало предпазвате от силното обедно слънце за да на изгорят листата от слънцето.
Както всички растения и фикуса се мъчи да се обърне към слънцето, за да предотвратите изкривяване обръщайте на 45° всеки път когато поливате.
Много е чуствителен на промяна на условията на гледане, така че при всяко местене или намаляване на светлината може да очаквате пожълтяване и опадане на листата. Също може да забави растежа си.
Размножаването става през лятото с калеми. Подрежете долните листа на калемите и оставете да изсъхнат срезовете. След това ги поставете да пуснат кълнове в смес от торф и пясък в достатъчно топло и светло място с висока влажност на почвата и въздуха.

Почиствайте листата на водна баня като покриете саксията с найлон. Може да ползвате мека къпра или гъба за целта. Ако го правите често ще имате растение с блестящи листа без да ползвате спрей за полиране на листата, който е вреден за растението понеже блокира малките дупчици по листата, през които растението диша. Ficus Benjamina Golden King Ficus Benjamina Monique Ficus Benjamina Samantha Ficus Benjamina Starlight.

На този фикус може да му окапят листата заради неочаквана смяна на мястото или резки колебания на температурата, но растението много бързо се оправя от такива сътресения.

От него може да се получи прекрасно щамбово дръвче. При две-три растения засадени в саксията, те могат да се преплетат, за да се получи интересно и красиво стволче. Трябва да се сплитат еднакви на възраст растения, когато достигнат височина около 15 см и след време се врастват в контактната точка. Фиксират се с нишки прежда, които се сменят един път на два месеца, за да не се повреди ствола.

Изящното дръвче е лесно за отглеждане и е подходящо и за дома, и за офиса, като придава неповторим чар и елегантност.