Култивиранатапечурка е една от първите изкуствено развъждани от човека базидиеви гъби, а със сигурност – най-популярната гъба на масата. Даже до такава степен, че ястие с гъби почти се отъждествява с ястие с печурки, освен ако нещо не е изрично споменато друго.

Тя е и една от най-многофункционалните гъби, макар че за всяко ястие с култивирана печурка може да се намери друг вид, който да дава по-добър вкус и аромат от нея. Това отчасти се дължи и на факта, че вкусовите качества на гъбата понякога остават на заден план по икономически причини, като производителност и... цвят. По принцип, в див вид, Agaricus bisporus най-често е с доста светла, сиво-кафеникава или бежова гугла и гъсти ресни, преминаващи от бледорозово до тъмнокафяво. Гуглите са с големина до към десет сантиметра и от полусферични постепенно се разтварят. Екземплярите, срещани по магазините обаче, се отличават с чисто бял цвят, по една много основна причина – така изглеждат по-чисти и примамливи за купувачите. Инак, този цвят е мутантна окраска и няма никаква връзка с вкусовите качества на гъбата. Да не кажем и обратното – много от култивираните печурки имат вкус доминиран от вата и стиропор, и както красивите кръгли високотехнологични домати нямат вкуса на брани от градината, така и те не са най-добрият избор за изискана гозба. Но пък са евтини.

Горска печурка

Agaricus silvaticus (Schдff.)  с диаметър 4 до 10 — 12 см; може да се присъедини към малките или средно големите гъби. Цветът на кожицата й е светлокафяв. Отначало е звънчевидна до полукълбеста, след това става леко заоблена, а като застаряла се разтваря. Повърхността й е осеяна с тъмнокафяви люспички върху светла основа. месото е дебело, но ръбът на шапката е тънък. Пънчето е с цилиндрична форма, а в долния си край завършва като бухалчица, удебелено. Отначало е плътно, но скоро става кухо и носи тънко кафеникаво пръстенче. Бялото му месо става виненочервено до карминово, а по– късно и кафяво.