Петунията е любимо цвете от нашите балконски, дворни и обществени градини, което ни радва с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен.
Родът носи името си от думата petun - бразилското име на тютюна – намек за приликата между двата рода. Този вид е резултат от кръстоски е един от най-срещаните у нас. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат форма на фунийка, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата.
Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.
Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава значително по-малко цветове от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава

Тези многогодишни цветя от семейство Картофови произхождат от Америка и са представени от около 30 естествени вида. От тях са създадени хибридни сортове, които впечатляват с красотата и многообразието си.
Те се делят на няколко групи:
Обилно цъфтящи – непрекъснато се отварят огромно количество ароматни цветове до 5 см в диаметър. Те са непретенциозни изправени храстчета, виреят чудесно на слънчеви места на всякакви почви.
Едроцветни петунии – цъфтят с по-малко на брой цветове, но затова пък достигащи 10 см в диаметър. Има както изправени, така и каскадни форми.Превъзходни (Superbissium) – имат огромни цветове, изпъстрени с тъмни жилки, вълнисти по краищата.

Напоследък с изключителна популярност се ползват сурфиниите. Това са най-красивите измежду каскадните петунии.
Цветовете им са до 6 см в диаметър, с наситени багри и характерна особеност – по-светло или по-тъмно от основния цвят гърло. Образуват пищни каскади с дължина около метър. Те изискват повече грижи, за които се отплащат богато.
Трябва да се поливат съобразно жегата – понякога и по два пъти на ден.
Също така и често се подхранват – поне веднъж седмично. По време на буря или при дъжд лесно се повреждат, затова се засаждат на закътани места, където няма да ги вали, но слънцето ще ги огрява щедро.Сурфинията има чудесна братовчедка с дребни листенца и цветчета. Тя е известна с името Million Bells (Милион звънчета) и е отделена в род Калибрахоа. Растенията са с тънки полуувиснали стъбла, плътно покрити от ситни, изящни виолетови, бели, вишневочервени и розови камбанки. Всички петунии могат да се съхранят за следващото лято.
За целта дългите стъбла се подрязват и растенията се настаняват на светло място при температура 12-14 градуса и умерено поливане. През февруари се преместват на топло и се поливат по-често. Скоро ще забележите новия растеж. Изчакайте, докато израснат 2-3 чифта листа и отчеснете резници с “пета”, т.е. с част от стъблото. Засадете ги, полейте, покрийте с полиетиленов плик и дръжте на топло – 20-22 градуса. След 2 седмици, когато се вкоренят, ги засадете поотделно и щом дойде хубавото време, украсете с тях балкона си.  

Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбълца, се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксийка № 6-8.
При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят, може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.
За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.