Телевизията все по-активно прониква не само в нашият всекидневен живот, но и във възпитаването на децата. Телевизорът заменя семейното общуване, четенето на книги, свиренето на инструменти, приказките на баба и разговорите с татко. Пред тази атака най-беззащитни и зависими се оказват най-малките деца.  Ако възрастните и по-големите деца могат да оценяват критично програмата на телевизията, да включват и изключват, да сменят канала, то най-малките гледат всичко, което се вижда. При това те не само гледат, те попиват и усвояват всичко. Въздействието на телевизията (както и всички въздействия адресирани към детето) формират душата и ума на детето и възпитават неговите вкусове и поглед към света.

    Вътрешният свят на децата тъкмо започва да се формира и съществена роля за формирането му играе всичко, което получават от възрастните - игри, приказки, съвместни занимания, и разбира се телевизията. Телевизионните програми са не само губене на време, те са и средство за възпитание. С голяма отговорност трябва да се следи от възрастните какво точно гледат децата по телевизията, защото всичко видяно се добавя в основите на тяхната личност и мироглед.

    Напоследък предаванията направени специално за най-малките са съвсем малко. На този оскъден фон явен приоритет има широко известната на всички деца и техните родители програма "Телетъбис". Популярността на тази програма е много над обичайното гледане сутрин. Образът на "Телетъбис" е станал един вид символ на детската субкултура в началото на века. В магазините има много играчки "Телетъбис" (меки, твърди, пухкави, големи, малки, говорещи...). Детски шапчици, костюмчета, ранички - всичко се прави по образ и подобие на "Телетъбис". Любимите игри на нашите малчугани са също на "Телетъбис" - те имитират техните движения, походка, интонация, възпроизвеждат любимият сюжет.    Като се има предвид този масов успех и несъмненото влияние на това явлвние върху душите на нашите деца е хубаво да направим анализ на това предаване. Трябва да се отбележи огромната разлика в мненията - едни се прехласват от професионализма на авторите и ги хвалят - а други се възмущават от ограничеността и примитивизма й. А всъщност повечето мнения са на журналисти и родители и имат чисто емоционален характер. Ние ще се опитаме да погледнем от гледната точка на детската психология.

    И така, какво всъщност представлява любимият герой на нашите деца - Телетъбис? По външния си вид е нещо средно между извънземно и робот - неподвижно, без мимики лице, стъклени очи, с антена на главата, а в центъра на това същество (където е обикновено душата или сърцето) има телевизор. В същото време е очевидно че Телетъбисите са деца. Техните фигури, интонации, забавните жестове - всичко съответства на образа на малко дете. И въпреки това при тях отсъства главният атрибут на детството и главното условие за физическо и психическо съществуване на детето - родителите. Това са деца без семейство, без мама и тати, без баба и дядо. Отсъствието на семейство и родители принципно отличава Телетъбис от останалите детски герои от книжки и анимационни филмчета. Не само децата, но и зайчето, катеричката, котенцето винаги си имат мама и татко, при това обикновено сюжетната линия на произведението е свързана с вътрешно-семейни отношения.    В същото време Телетъбис съвсем не са самостоятелни и независими субекти. Те изобщо не проявяват собствена воля и нищо не правят сами. Техните действия са подчинени на строго ръководство и контрол от страна на някакъв глас идващ от горе или из под земята. Този глас коментира техните движения, направлява действията им, заповядва и дава прости команди ("стой", "тичай", "заспивай"), които те веднага изпълняват. За тяхната чистота се грижи особен "персонаж" - прахосмукачка, която почиства техните екстременти въвежда ред в тяхната "страна". Традиционната функция на родител - грижа и контрол - като че ли се разпределят между тези две инстанции - гласът от "свише" и прахосмукачката. Но тези деца са лишени от най-главното и необходимо за децата - родителска любов и внимание. Но за "децата" на прахосмукачката не им е необходима тази функция - те не са Хора.
 Телетъбис са лишени от всичко човешко и са абсолютно безлики. Отсъствието на характер и собствени постъпки също ги различава от традиционните герои на детската субкултура. Незнайко, Пинокио, Розовата Пантера и др. въпреки съмнителният си произход и отсъствието на семейство, имат ярко изразена индивидуалност и напълно човешки черти на личността, които се проявяват в техните самостоятелни постъпки.  За разлика от тях "безликите" Телетъбис се различават само по цвят и размер. Във всичко останало това е една съвършенно безволна група изпълняваща еднакви примитивни движения по заповед на "гласа". Как тази група ще въздейства на децата обаче никой не може да каже категорично.
 И защо този странен продукт, който не е издържал на критиката за художествена, възпитателна и познавателна стойност, е завоювал толкова голяма популярност?
Най-вероятната причина за Телетъбис-манията се състои в това, че авторите разчитат само на малолетната аудитория. Известно е, че в разработката на този продукт са взели участие детски психолози от Англия. Те работили дълго и взели под внимание възрастовите особености на децата от 6 мес. до 2 години. Бавното темпо, абсолютната разбираемост на извършваните движения, постоянните повторения, лесното предвиждане и познаване на всяко действие – всичко това прави предаването достъпно и разбираемо, и за това става любимо даже и на най-малките бебета. Сериала може да съперничи с еднообразието на рекламите които са интересни за най - малките (дори деца на 4 месеца се заглеждат по тях).
  Децата се привързват, “залепват” към тези персонажи и започват да се нуждаят да ги имитират и да им подражават. Формално, предаването наистина добре формира развиващото се дете. Но задачата на подобно произведение за деца, както и възпитанието изобщо, не е да се “консервира” бебешкото съзнание, а да развива, да води напред в човешкият свят - в единствения свят, в който живее детето. И тук умело експлотирайки предпочитанията на малките деца, авторите съхраняват, укрепват и установяват формална бебешка привързаност и с това вдетиняват, може да се каже “зомбират” съзнанието на нашите деца. Безсмислените движения, отсъствието на воля и активност, формално-безразличните отношения стават норма и идеал. Особено опасно е това, че това предаване се гледа не само от бебета и децата от предучилищна възраст, но и от по-големите 7-8 год. Телетъбис стават нещо като будилник – преди детска градина или училище децата с възторг включват телевизорите, за да видят за пореден път любимите си герои.
Какво обаче да кажем за другите "детски" продукти като "Русалки", "Ю ги Юо", "Лабораторията на Декстър" и другите разрушителни за психиката (както на децата така и на възрастните) сериали.
Кога ще имаме БЕБЕ ТВ.

   

Ще помисля и ще напиша - но съм абсолютно за че интернет краде времето ни